В община Любимец на територията на хасковска област се намира село Лозен, като населено място с такова име съществува и в друга област. Краят на страната в посока югоизток е мястото, където е граничната точка между нас, Гърция и Турция. Тракийската низина е мястото, в което е разположено китното по характер малко селце. Горе-долу преди около 260 години се стига до възникването на мястото, но не се знае точната година. Счита се, че тя е в периода между 1730-50-та, а в сравнение с днес, тогавашното село се намира изместено на югоизток. Когато през 14-ти век страната постепенно е залята от набезите на османците, селото се пълни с турци. Христо Станков дава сведения, че в даден момент броят на селските къщи достига 900. В периода между 16-ти и 17-ти век обаче чумна епидемия покосява голяма част от местното население. Останалите оцелели хора решават да си потърсят нов дом и така селото опустява.
В местността Тузла и до днес могат да се видят останки от турски гробища, в които почиват костите на много от жителите на Лозен. За пет години между 1895-1900-та старото гробище е почистено, а с премахването на надгробните плочи освободената площ се превръща в обработваема земя. Тя принадлежи на селската църква Свети Димитър, а местността Иринка предлага на посетителите си останки от насаждения на лозя. Благодарение на развиващата дейност кариера до селото, през 2006-та година от там е извлечено голямо количество плътна маса. Тя възлиза на стойност 200 000 кубични метра, 160 000 от които се влагат в строителството на автомагистрала Марица. По отношение на родените тук известни личности, се откроява едно име от света на спорта. Става дума за родовите корени на треньора Мартин Стоев, който за голям период от време е първо състезател в националния отбор на страната. Впоследствие става и треньор и е известен с това, че изпитва страх от летене със самолети. Поради това при дълги полети с отбора поне няколко дни предварително взима мерки, които включват пиенето на успокоителни лекарства. Всяка година около Димитровден се провежда традиционният селски събор, обикновено това става в първия уикенд след празника.
Обичаят Ирминден е все още силно застъпен в Лозен и продължава да се изпълнява – селото е едно от малкото такива места в страната. Традицията е свързана с правенето на „подници“, а Националният фестивал за автентичен фолклор е друго почитано от местното население събитие. Той носи името Кехлибарен грозд и се организира през месец май, в последните му почивни дни. Народното читалище Просвета – 25 е един от главните организатори на събитието, но Министерството на културата също оказва неоценима помощ. Не бива да забравяме ключовата роля и на едно движение с национален характер, което се нарича Достойни за България. Този фестивал представлява част от Националния културен календар на Република България. За целия регион, но и за страната, това е едно от най-значимите събития. Радвайки се на висока посещаемост, фолклорът води много туристи в селото. Повечето от тях вероятно са близки и роднини на местните, но между тях има и такива от различни краища на страната.
